Еньовден - един стар и позабравен тангриански празник. От прастари времена този ден се е посрещал като символ на Живота, на Любовта, на Слънцето. На този ден именни дни имат не само Еньовците, но и всички българи, носещи името на главния алп Янкул (Юпитер) - Янко, Яна, Йонка. Това е кулминацията на годината, когато всичко в природата е в разгара си, малко след лятното слънцестоене. Рано сутрин се берат билки за 77 болести, когато са най-целебни. На този слънчев празник момите и жените са се къпали за здраве и плодородие. Колобърите за посрещали изгрева на Слънцето по високите върхове и капищата.Палели са се големи обредни огньове, които са се прескачали за здраве. Имало е нестинарски танци. В ноща срещу Еньовден много жени са забременявали:), а невестите са се кичели със сплетени с червен конец венци от цветя и се е изпълнявал ритуала "Слънчева (Еньова) булка". Правели са се колективни къпания в реките и езерата (Сребърна вода), съпроводено с песни и веселие. Работата е била забранена, особено жътвата. На този ден Тангра дарявал на водата силата на любовта и плодородието. Този ден е смятан още за рождената дата на Иджик-Джам, основоположника на рода Дуло и създател на България. Във Волжка България се е наричал празника Суваш. В чест на майка му, Бойгал (Байкал) са се хвърляли сребърни монети във водата и е имало угощения с кокошка и риба (нейния символ). Въобще, за българите 24.06 Еньовден се е считал за кулминацията на победилия Живот, хармонията, любовта и всичко най-добро в него.
А в "християнска" Европа, през това време е върлувало мрачното Средновековие. Безгрижните девойки, с венци цветя, танцуващи с бели дрехи при изгрев Слънце и събиращи лечебни билки, къпещи се голи в реките, ако имаха късмета да са на Запад, щяха да бъдат обвинени във вещерство от Светата Инквизиция.
