Духът на времето!

Колкото повече изследвате, това което мислите че разбирате, откъде идвате, какво правите, толкова повече разбирате, че сте лъгани. Били сте лъгани от всички институции.

А ако за една минута помислим, че религиозната институция е единствената, която никога не е била докосната от лъжа. Религиозната институция в този свят е в дъното на тази мърсотия. Религиозната институция в този свят е наложена от същите хора, които издигат правителствата ви, проваленото ви образование и ви мамят с интернационалните банкови картели. Защото нашите господари не дават пет пари за нас и нашите семейства. И се притесняват само за това, за което винаги са се грижили, контрол над целия проклет свят. Били сме заблуждавани и откъснати от истината за божественото присъствие във Вселената на този човек, наречен Бог.

БОГ

Не знам какво е Бог, но знам какво не е. И ако не сте подготвени да осъзнаете цялата истина където и да ни доведе, който и да ни я поднесе, а предпочитате да търсите друг начин, за да правите любимите си неща, тогава някъде по пътя си ще откриете, че сте били замесени в божествена справедливост. Колкото повече се самообразовате, толкова повече разбирате откъде произлизат нещата - нещата стават все по-очевидни, и започвате да прозирате лъжата навсякъде. Трябва да узнаете истината и да търсите истината и само истината ще ви направи свободни.
Религията
Религията всъщност убеждава хората, че съществува невидим човек, живеещ на небето, който наблюдава всичко, което правите, всяка минута във всеки ден. И невидимият човек има специален списък с десет неща, които не иска да правите. И ако направите каквото и да е от тези неща,той има специално място пълно с огън и дим, и жупел, и мъчения, и страдания, където ще ви прати да живеете и страдате, да горите, да се задушавате, да викате и плачете завинаги до края на времето. Но ви обича! Той ви обича. Той ви обича и има нужда от пари. Той винаги има нужда от пари! Той е всемогъщ, съвършен, всезнаещ и мъдър. Но някакси не може да се оправя с парите! Религията има нужда от милиарди долари, не плаща данъци, и винаги й трябва още. Сега, говорите за добре измислена глупост! Свещенна простота!

НАЙ-ВЕЛИКАТА ПРИКАЗКА РАЗКАЗВАНА НЯКОГА

Това е Слънцето. Още преди 10.000 г. пр. н. е. историята е богата на фрески и писания, отразяващи уважението и обожанието на хората пред този обект. И е просто да се разбере защо, всяка сутрин Слънцето изгрява, носейки светлина, топлина и сигурност, спасявайки човека от студ, слепота, от изпълнената с хищници и тъмнина нощ. Без него разбира се, земеделските култури и посевите не биха пораснали, и животът на планетата не би оцелял. Тази реалност прави Слънцето най-обожаваният обект на всички времена.

Също така, древните са били доста осведомени и за звездите. Наблюдението на звездите им позволявало да разпознаят и предполагат събития, които се повтаряли през дълъг период от време, като например: затъмненията и пълнолуние. На свой ред, те каталогизирали небесните групи в това, което днес наричаме Съзвездия.

Кръстът на Зодиака, една от най-старите концептуални рисунки в човешката история. Тя показва образно как Слънцето преминава през 12-те основни съзвездия в течение на цяла година. Също така изобразява 12-те месеца на годината, четирите сезона, слънцестоянията и равноденствията. Терминът "зодиак" произлиза от факта, че съзвездията са антропоморфизирани /присвояване на човешки качества на животни/изобразени като фигури, или животни.

С други думи, ранните цивилизации не са следвали само Слънцето и звездите, те ги въплъщавали в сложни митове, включващи тяхното придвижване и взаимовръзки. Слънцето, с неговото даване на живот и запазване на качествата, е било персонализирано и представено като невидим създател, или Бог. Богът Слънце. Светлината на света. Спасителят на човешкия род. Подобно на 12-те съзвездия, са изобразени и местата по пътя на Божественото Слънце. Отъждествявали са ги с имена, обикновено предствляващи елементи от природата, които са се случвали в този период от време. Например ВОДОЛЕЙ - носител на водата, който носи пролетните дъждове.

Хор

Той е Богът Слънце на Египет отпреди 3000 пр. н. е. Той е Слънцето, антропоморфизирало животът му като серия от алегорични митове, включващи пътя на Слънцето в небето. От древните йероглифи в Египет знаем много за Слънчевия месия. Например, Хор означава Слънце, или светлина, и има враг наречен Сет. А Сет е олицетворението на тъмнината, или нощта. И изразено метафорично, всяка сутрин Хор влиза в битка със Сет, докато вечерта Сет завладява Хор и го праща под земята. Важно е да се знае, че тъмнината против светлината, или Бог срещу Злото, е една от повсеместните митологични дуалистични теории, познати някога и все още присъства на много нива в наши дни. В общи линии, историята за Хор е следната: Хор бил роден на 25-ти декември, от девицата Изида Мери. Неговото раждане е съпроводено от звезда на Изток, която кара трима крале да я следват, за да се поклонят на новородения спасител. На 12 години, бил учител на заблудени деца. На 30 бил покръстен от лице познато като Анап и така започва мисията си на духовен водач. Хор имал 12 ученика /последователи/, които пътували с него, свидетели на чудеса като излекуване на болни, или ходене по вода. Хор е бил познат под много имена като "Истината", "Светлината","Богопомазан Син", "Божий Пастир", "Божи Агнец" и много други. След като бил предаден от Тифон, Хор бил разпънат, погребан и след три дни възкръснал. Тези качества на Хор, верни или не, изглежда са проникнали в много култури по света, и се оказва, че много други богове имат същата обща митологическа структура.

Атис от Фригия

- роден от девица Нана на 25-ти декеври. Разпънат, положен в гроб и след три дни възкръснал.

Кришна от Индия

- роден от девица Деваки и звезда на изток възвестява идването му. Върши чудеса със своите ученици и след смъртта си възкръсва.

Дионис от Гърция

- роден от девица на 25-ти декември, бил пътуващ учител, който вършел чудеса като превръщане на вода във вино. Бил наричан "Кралят на кралете", "Единствен син на Бог", "Алфа-та и Омега-та" и мн. др. И след смъртта си възкръсва.

Митра от Персия

- роден от девица на 25-ти декември. Има 12 последователи и върши чудеса. След смъртта си е погребан, а след три дни възкръсва. Също е наричан "Истината","Светлината" и много други. Интересното е, че свещенният ден за преклонение пред Митра бил неделя/ден на Слънцето/.

Фактически, става дума, че е имало много спасители, в различни периоди по целия свят, които се вписват в тези общи характеристики. Остава въпросът: Защо тези качества? Защо девицата ражда на 25-ти декември? Защо смърт за три дни и после възкресение? Защо го следват 12 ученици? За да разберем, нека изучим последният и най-известен от слънчевите месии.

Исус Христос

- роден от /девица/Дева Мария на 25-ти декември във Витлеем. Раждането му било известено от звезда на Изток, която била следвана от трима крале, за да открият и се поклонят на новия месия. На 12 години бил дете-учител, а на 30 бил покръстен от Йоан Кръстител. Така става духовен водач. Исус има 12 последователи, които пътуват с него, върши чудеса, като лекуване на болни, ходи по вода, съживява мъртви. Познат е още като "Царят на царете", "Синът Божий", "Светлина на света", "Алфа-та и Омега-та", "Божи Агнец" и много, много други. След като е предаден от своя ученик Юда, и продаден от него за 30 сребърника бил разпънат на кръст, положен в гроб, а след 3 дни възкръсва и се възнася в небето.

Преди всичко, рожденната последователност е напълно астрологическа. Звездата на Изток е Сириус, най-ярката звезда на нощното небе, която на 24-ти декември се подрежда в една линия с три ярки звезди от "Коланът на Орион". Трите ярки звезди в "Коланът на Орион" и днес се наричат така, както са наричани от древни времена - Три Краля. И Тримата Крале и най-ярката звезда Сириус всички те се оказват на в една линия с изгрева на 25-ти декември. Ето защо тримата крале следват звездата от Изток, за да локализират изгрева - раждането на Слънцето.

Дева Мария е съзвездието ДЕВА, също така познато като Дева Девственицата. Virgo от латински означава девствен. Древният глиф за Дева е променено M. Ето защо Мария, заедно с другите девственици майки, както майката на Адонис - Мира, или майката на Буда - Мая, започват с буквата M.

Съзвездието Дева също така е наричано "Дом на Хляба" и представянето на ДЕВА е девственица, която държи сноп пшеница. Този "Дом на Хляба" и символът на пшеницата представляват август и септември, времето за урожай. На свой ред Витлеем всъщност в превод значи "дом на хляба". Витлеем се отнася до съзвездието ДЕВА място в небето - не на земята.

Има и други много интересни феномени,които настъпват около 25-ти декември, или зимното слънцестоене. От лятното до зимното слънцестоене дните стават по-къси и по-студени, и от перспективата на северната хемисфера, появяването на Слънцето се премества на юг и става по-малко и по-оскъдно. Скъсяването на дните и края на реколтата с приближаването на зимното слънцестоене, са символизирали процесът на смъртта при древните. Това била смъртта на Слънцето. И на 22-ри декември, предаването на престола от Слънцето е напълно осъществено. За Слънцето придвижването на юг продължава 6 месеца. И става в най-ниската точка на небето. Тук става любопитно нещо: слънцето спира движението си на юг, всъщност се движи едва видимо 3 дни. И в течение на тази тридневна пауза, Слънцето пребивава в близост до Южния Кръст, или съзвездието Кръст. И след този период, на 25-ти декември, Слънцето се премества с един градус, но този път на север, предвещавайки по-дълги дни, топлина и пролет. Казано по този начин: Синът/Слънцето/ умира на Кръста, мъртъв е 3 дни, възкръсва или се ражда отново. Ето защо Исус и многочислените други богове Слънца споделят концепцията за разпятието, трите дни на смърт и възкресението. Това е период на промяна за Слънцето, преди да смени посоката си на движение в северната хемисфера носейки пролетта, а с нея спасение. Между впрочем, възкръсването на Слънцето не се е празнувало до пролетното равноденствие, или Великден. Защото през пролетното равноденствие Слънцето официално побеждава тъмното зло и дневната светлина от този момент става по-дълга от нощта и настъпва пролетното обновление.

Вероятно най-очевидното от целия астрологически символизъм около Исус е тази, отнасяща се до 12-те му ученици/последователи/. Всъщност това са 12-те съзвездия от Зодиака. Където Ису е Слънцето, с което те пътуват. Всъщност, числото 12 изобилства в Библията. 12 племена в Израел, 12 братя на Йосиф, 12 съдии в Израел, 12 велики патриарси, 12 пророка, 12 царя на Израел, 12 принца на Израел, Исус влиза в храма на 12 години. Този текст е повече астрологически, отколкото всичко друго.

Да се върнем на Кръста от Зодиака,символизиращ живота на Слънцето.Това не е било просто художествено изражение, или средство да се проследи хода на Слънцето. Било е също и езически духовен символ. Съкратеният вид на този символ не е символ на Християнството. Това е езическа адаптация на кръста на Зодиака. Ето защо Исус, в ранното култово изкуство винаги е показван с глава в кръст. Като Исус Слънце. Синът на Бог, светлината на света, възкръсналия спасител, който ще се върне пак, както го прави всяка сутрин, със славата на Бог: "За да даде светлината на познание за величието на Бог" който ни предпазва отново от злото на тъмнината, като се ражда всяка сутрин, и може да бъде видян как идва в облаците, високо в небето с короната му от тръни, или слънчеви лъчи.

И така, от много астрологически или астрономически метафори в Библията една от най-важните е за времето. Навсякъде в Светите писания има многочислени препратки за времето. За да разберем това е нужно, да познаваме феноменът да познаваме прецесията на равноденствието. Древните египтяни, както и много култури дълго преди тях разбрали, че приблизително на всеки 2150 години изгревът на Слънцето в пролетното равноденствие става в друг знак от Зодиака. Това става заради забавено трептение под ъгъл при въртенето на Земята около нейната ос. Наречено е прецесия /придвижване/,тъй като съзвездията вървят в обратна посока, а не по нормалния годишен цикъл. Времето, необходимо за преминаване през всичките 12 знака е приблизително 25.765 години. Това се нарича Велика Година, и древните общества са били доста осведомени за това. Те отбелязвали периода от всеки 2150 години като ЕРА. От 4300 пр. н. е. до 2150 пр. н е. е била ерата на ТЕЛЕЦ. От 2150 пр. н. е. до 1 н. е. била ерата на ОВЕН. И от 1 н. е. до 2150 н. е. е ерата на РИБИ, ерата, в която сме днес. И през 2150 ще преминем в друга ера, ерата на ВОДОЛЕЯ. И така Библията отразява говорейки недвусмислено символичното преминаване през 3 Ери, загатвайки за четвърта. В Стария Завет, когато Моисей слиза от планината Синай с десетте заповеди той е много разгневен когато вижда хората си да се кланят на Златния Телец. Всъщност, той разбива каменните плочки и нарежда на хората си да се избиват един друг, за да се пречистят. Повечето библейски учени плащат лепта на този гняв, на факта, че израелтяните са се кланяли на фалшив идол, или нещо подобно. Реалноста е такава: Златният Телец е ТЕЛЕЦ И Моисей символизира прехода в новата ера от ТЕЛЕЦ към ОВЕН. Затова и днес, евреите все още надуват рог на овен. Моисей символизира новата ера на ОВЕН. Влизайки в новата ера, всеки трябва да се отърси от всичко от старата. И при другите божества се отбелязват тези преходи. Като Митра, предхристиянския Бог, който убива бика /телец/ в същата символика.

Исус се явява фигура, която влиза в ерата след ОВЕН - ерата на РИБИ, или две риби. Смволиката на рибите изобилства в Новия Завет. Исус храни 5000 човека с хляб и две риби.

Когато навлиза в духовния си сан, минавайки покрай Галилея той е придружен от двама рибари, които го следват. Всички са виждали "Рибата на Исус" на задната страна на автомобили си. Малко от тях обаче знаят какво означава тя. Това е езически астрологически символизъм за Царството на Слънцето в ерата на РИБИ. Както и предполагаемото раждане на Исус е същинското начало на тази ера. В Лука 22:10, когато Исус е попитан от учениците си, къде ще бъде следващата Пасха /преминаване/, когато той си отиде, Исус отговаря: "Когато влезнете в града, там ще срещнете мъж, носещ стомна вода, последвайте го в дома в който влезе" Този скрипт най-точно разбулва всички астрологически препратки. Мъжът носещ стомна с вода е ВОДОЛЕЙ - Носител на вода, който винаги е рисуван като мъж, който излива вода от стомна. Той представлява ерата след РИБИ. И когато Слънцето - Богът Слънце, напуска ерата на РИБИ на Исус, той влиза в дома на ВОДОЛЕЯ, защото ВОДОЛЕЙ следва след РИБИ, заради прецесията на равноденствията. Това което Исус им казва е, че след ерата на РИБИ идва ерата на ВОДОЛЕЙ. И така, да чуем всичко за края на времената, и за края на света. Описанието в рисунки е вътре в Книгата на Откровенията, и основен източник на тази идея идва от Матей 28:20, където Исус казва: "Ще бъда с теб дори до края на света" Матей 28:20 . Освен това, във версията на крал Джеймс "свят" не е преведен, липсва и в други преводи. Фактически, използваната дума е "вечност" която значи и ера. "Ще бъда с вас, дори в края на ерата." Което е истина, Исус като олицетворение на Слънце в РИБИ приключва, когато Слънцето влиза във ВОДОЛЕЙ.

Цялата концепция за края на времената и за края на света е неправилно разбрана астрологическа алегория. Хайде да кажем това на около 100 милиона души в Америка, които вярват в идването на края на света. Още повече, характерът на Исус е литературен и астрологичен хибрид най-вероятно изплагиатстван от египетския Бог-Слънце Хор. Например на стените на Замъка в Луксор в Египет са изрязани глифове отпреди 3500 г., с рисунки на Благовещение, на Непорочното Зачатие, Чудото на раждането и поклонението пред Хор. Рисунките започват с мисълта за веста, че девицата Изида ще зачене Хор, продължават с Нет - Светия Дух, който опложда девственицата. После девственото раждане, и поклонението на влъхвите. Точно както и в историята за чудото при зачеването на Исус.

Всъщност, литературното сходство между египетската религия и Християнската религия е потресаващо. И плагиатството продължава. Историята за Ной и Ноевия ковчег е взета директно от традицията. Понятието "потоп" се среща навсякъде в целия древен свят, и включва повече от 200 свидетелства за различни периоди. Трябва ни само един поглед на източник, преди Християнството като Епоса Гилгамеш писан в 2600 пр. н. е. Историята разказва за велик потоп, заповядан от Бог, за ковчег със съхранени животински видове в него, дори за пускането и завръщането на гълъб. Всичко това е запазено в библейската история, измежду многото други сходства.

Има плагиатство и в историята за Моисей. За раждането на Моисей се казва, че е положен в тръстикова кошница, пусната по течението на река за да се избегне обичай да се убиват новородени деца. По-късно бива спасен от дъщерята на царя и отгледан като принц. Това бебе и разказът за кошницата идват директно от мита за Саргон от Акад от около 2250 г. пр. н. е. Саргон бил роден и поставен в тръстикова кошница, за да избегне детеубийството и пуснат по течението на река. На свой ред той бил спасен от Аки, кралската акушерка. По-нататък, Моисей е познат и като закононосител, донесъл Десетте Божи заповеди.

Все пак идеята, че законите идват от Бог при поророк в планината е много стар мотив. Моисей просто е поредният закононосител, в дългата редица приносители в митологичната история. В Индия, Ману бил велик закононосител. В Крит, Минос изкачва планината Дикта, където Зевс му дава свещените закони.Докато в Египет това е Мизис, който носи каменни плочки с написаните на тях Божии закони.

Колкото до Десетте Божи заповеди, те са взети направо от глава 125 на египетската "Книга на Мъртвите". Като фразата от "Книга на Мъртвите" -

"Аз не крада" става "Не трябва да крадеш".

"Не съм убил" става"Не трябва да убиваш".

"Не съм казал лъжа" става "Не трябва да правиш лъжливи свидетелтва" и т. н..

Фактически, египетската религия е вероятната основа, фундаменталната база на Юдео-Християнската теология.

ПОКРЪСТВАНЕ
ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

СТРАШНИЯ СЪД
РАЖДАНЕ НА ДЕВСТВЕНИЦА

ВЪЗКРЪСВАНЕ ОТ СМЪРТТА
РАЗПЯТИЕ

НОЕВ КОВЧЕГ
ОБРЯЗВАНЕ

СПАСИТЕЛИ
СВЯТО ОБЩЕСТВО

ВЕЛИК ПОТОП
ВЕЛИКДЕН

КОЛЕДА
ПАСХА

И много, много други и всички са атрибути, взаимствани от египетски идеи, дълго предшествували Християнството и Юдеизма.

Иустин Философ, един от първите историци и защитници на Християнството пише: "Когато казваме че Исус Христос нашият учител, е заченат без сексуален контакт, разпънат и умира, възкръсва отново и се възнася на небето, ние не предлагаме нищо по-различно от това в което вярваме, гледайки синовете на /Бог/ Юпитер" В различно писание, Иустин Философ казва: Той бе роден от девственица, приемете го като това в което вярвате /Бог/ в Персей.

Очевидно този Иустин и ранните християни знаели, че аналогия на Християнството са езическите религии. Все пак, Иустин Философ имал решение. Щом имал проблеми и грижи, били дело на дявола. Дяволът предвиждал да дойде преди Христос и да създаде собствените си качества в езическия свят.

Библията не е нищо повече от астрологичен литературен хибрид също като митовете на всички религии, преди това. Всъщност, един вид прехвърляне на определена символика на типажа към нов символ, може да намерите в книгата и сами .

В Стария Завет е разказана историята за Йосиф.

Йосиф бил прототип на Исус.

Раждането на Йосиф е чудо. Раждането на Исус е чудо.

Йосиф има 12 братя, Исус има 12 последователи.

Йосиф е продаден за 20 сребърника, Исус е продаден за 30 сребърника.

Брат Юда предава Йосиф, ученикът Юда предава Исус.

Йосиф започва делото си на 30, Исус започва делото си на 30.

Паралелните сравнения продължават. Нещо повече, има ли някакво не-библейско историческо доказателство, за някоя личност, живяла под името Исус, син на Мария, който пътувал с 12 последователи, лекувал хора, и нещо подобно? Има многобройни историци, живяли в около Средиземноморието по негово време, или малко след предполагаемия живот на Исус. Колко исторически документа има за тази личност? Нито един. Но за да бъдем честни, това не значи, че историческите защитници на Исус не са заявили обратното. Обикновено се намират четирима историци, за да оправдаят съществуването на Исус. Плиний Младши, Суетониус и Тацит са първите трима. Всяко едно от техните свидетелства се състои само от няколко сентенции, в най-добрия случай и само обяснения за Христос, или Крист което фактически не е име, а титла и означава "помазаният". Четвъртият източник е Йосиф и този източник става причина за фалшификация стотици години. Печалното е, че все още се представя като истина. Мислите си, че човекът възкръснал от мъртвите и възнесъл се в небето пред очите на всички и вършил изобилие от чудеса, които му приписвали, не би трябвало да съществува в историческите записи. Не е направено, защото няма нито едно доказателство с тежест. Има много голяма възможност фигурата, позната като Исус изобщо да не е съществувала.

"Християнската религия е пародия на култа към Слънцето, която поставя мъж наречен Христос на мястото на Слънцето, и му се прекланя с обожание, както са се прекланяли пред Слънцето... "

Не бихме искали да сме жестоки, но бихме искали да сме точни.

Не бихме искали да нараним чувствата, но искаме да бъдем академично коректни, че това което знаем и вярваме е истина. Християнството не се базира на истина. Открихме, че всъщност Християнството не е нищо повече от римски разказ, разработен политически. В действителност, Исус бил слънчево божество на гностиците от Християнска секта. И като останалите езически богове бил митологическа фигура. Фигурата на Исус е политически създадена, и както показва историята служи за обществен контрол.

През 325 от н. е. в Рим, император Константин свиква Никейския Събор. По време на този събор се установяват политическите мотивировки на Християнската доктрина. Така започва дългата история на християнски кръвопролития и духовни мошеничества. И през следващите 1600 години Ватиканът поддържа политическия натиск в цяла Европа довел до същия радостен живот като през Средновековието, заедно с просветителски събития като Кръстоносния поход и Светата Инквизиция. Християнството, заедно с другите системи от теистични вярвания, е фалшификацията на ерата. То служи за отделянето ни от реалния свят, както и един от друг. То подкрепя сляпото подчинение на власта. 

"Религията никога няма да преобрази човечеството, защото религията е робство. " То намалява човешката отговорност с оправданието, че "Бог" контролира всичко и на свой ред, всичките ужасни престъпления могат да бъдат оправдани в името на божественото опрощение. И най-важното, то дава власт на тези които знаят истината да използват мит, за да манипулират и контролират обществата.

Религиозният мит е най-мощното средство, създадено някога и служи като психологическа почва, върху която могат да се развият и други митове. Митът е идея за това, което обстойно проверено е лъжа. В по-дълбок смисъл, в религиозен смисъл, митът служи за ориентир и украсява разказите на хората. Вниманието не е насочено към истината в историята, а в предназначението й. Историята не служи в обществата, или народите, освен ако се вярва, че е истина. Не става дума за спор, или за проява на лош вкус при някои хора, ако те повдигнат въпрос за истинността на свещената история. Пазителите на вярата не влизат в дебат с тях. Игнорират ги, или ги обвиняват в богохулство.

Колкото повече изследвате, това което мислите че разбирате, откъде идвате, какво правите, толкова повече разбирате, че сте лъгани. Били сте лъгани от всички институции...

Зороастър

Зороастър или Заратущра - древния ирански /персийски/ пророк на Бог Мазда /или Ахура Мазда/ е основател на религията, известна като зороастризъм или маздоизъм.
От всичките основатели на известните днес религии, за живота на персийския пророк Заратущра - Зороастър се знае най-малко не само в Европа, но и на Изток. Никой не се съмнява, че Зороастър е съществувал, но кога?
И до ден днешен е неизвестно кога се е родил този тайствен човек с име Заратущра /така то звучи на гръцки/ основоположник на "огнената" религия, последователите на която се наричат поклонници на Огъня.
Огънят е играл главна роля в тяхните ритуали. Но зороастрийците не са се покланяли на огъня като на идол, на огъня в обичайното му разбиране. Те се покланяли пред мистичния огън, олицетворяващ Единния Елемент, от който са се създавали и се създават всички неща във Вселената. Синовете на Зороастър-Заратущра са се покланяли на Огъня като на символ на Творящото Разумно Начало.
Зороастрийците, използвайки в ритуалите си обикновения огън, са знаели /това твърди в „Тайната доктрина" Елена Блаватска/, че видимият огън е само видима обвивка - тяло на невидимия, духовния Огън /също както видимото Слънце не е истинското Слънце, а само неговата външна, най-тъмна, най-плътна обвивка-тяло/.
“Тези величествени учения - казва Елена Блаватска, които продължават да се срещат като фрагменти и представляващи една нищожна част от всичко, което е стигнало до нас от огромния сбор на религиозни трудове, до такава степен са малопонятни, че без да правят никаква разлика, хората наричат зороастризма огненопоклонничество, магизъм, дуализъм или слънцепоклонничество". /Е.П.Б.- Теософски речник стр.161/
В съвременния свят, зороастризмът е представен от малобройна група индийски перси и ирански херби, но през древните векове и ранното средновековие той е бил широко разпространен в Средна Азия, Иран, Афганистан, Азербайджан и други страни от Средния и Близкия Изток. Свешенния канок главната теоритична основа на зороастризма, се нарича „Двеста" или „Закон". А „Зенд-Авеста" са коментари, които тълкуват различните положения на „Авеста".
В днешния си вид „Авеста" има две части: първата съдържа три раздела -„Вендидад", „Висперад" и „Ясна", а втората част е съставена от кратки молитви, назовани Гах или Няйиш.
Да отворим „Теософски речник" на Елена Блаватска:
„Вендидад" е изопачена сложна дума „Видаево-датем”, което означава “противодемоничен закон". „Вендидад" е предимно окултен трактат, изпълнен със символика, която има значение, съвършенно противоположно на изразеното в мъртво-буквалния му текст. Както гласи преданието, „Вендидад" е единствения от двадесет и един НАСКА /книга/, който е избегнал аутодафето от ръцете на пияния Искандер, наречен от потомците Александър Велики - макар че този епитет се оправдава само по отношение на зверствата, жестокостта и пороците на този завоевател. Имено поради вандализма на този грък, литературата и знанието са изгубили множество безценни учения, които съдържали НАСКИТЕ, изгорени от него. Даже „Вендидад" достига до нас само във вид на фрагменти."
Кои са основните принципи в Учението на Зороастър? Вяра в единния Бог Ахура Мазда, който е... седморен в своето естество. Ахура Мазда сякаш се разделя на седем „АЗа", които се наричат Амешаспети, или различни по своите качества и сили Разуми.
Според „Двеста", светът се състои от противоположности, които съществуват от самото начало на Битието. Тези „вечни Начала” постоянно се борят и имено тази борба съставлява съдържанието на целия световен процес, където и да протича той - в недостижимите сфери на пространството или във всекидневния живот на човека.
„Авеста" учи на усъвършенстването на човека въз основа на главните завети, които са идентични с будиските: добра мисъл, добро слово, добро дело. Заратущра съветва човека да се бори с злото най-напред в самия себе си. Пророкът възпява труда - ритмичния и постоянния, от който злите сили много се страхуват.
Заратущра, както разказват легендите, е имал царско потекло. Неговите подвизи са описани в книгата за персийските царе. Той се смята за ирански /персийски/ пророк. Всичко това е вярно толкова, колкото и това, че Заратущра... никога не е бил персиец. Той е бил ариец дошъл в Персия от Индия. Оказва се, че човек с такова име не е единствен.
По отношение на датата на раждане на пророка, изследователите са се объркали напълно: те варират от IX до XI век преди н.е.
Да се обърнем отново към „Теософски речник" на Елена Блаватска - височайш авторитет по окултизъм през XIX век, и да видим там разясненията по този заплетен въпрос:
“Времето на живота на последния Зороастър /това е родово име/ е неизвестно и е възможно именно по тази причина, Ксанф от Лидия, най-ранния гръцки писател, който споменава този велик законодател и религиозен реформатор, да го отнася към периода някъде 600 години преди Троянската война /Троянската война се датира 6000 години преди н.е./. Аристотел и Евдокс го отнасят не по малко от 6000 години преди Платон. А Аристотел не е човек, който твърди нещо, без да има за това основателни причини. Бероз го смята за Вавилонски цар, живял около 2200 години преди Христос. Хауг отнася Зороастър към 1000 години преди Христос. А Бунзен твърди, че Заратустра Спитама е живял по времето на цар Вистапс - около 3000 години преди Христос и го описва като един от най-могъщите умове и един от най-великите хора на всички времена".
"Разполагайки с такива „точни" данни и изцяло забравен език зенд, нашите учени и истоковеди се осмелиха да монополизират правото за определяне на хипотетичните дати на епохата на светия пророк Зуртус. Но окултните записи твърдят, че притежават точните дати на живота на всеки от тринадесетте Зороастри, споменати в „Дибистан" /древна Персия или Иран/.
Тяхните учения, особено ученията на последния /божествения/ Зороастър са се разпространили от Бактрия до Мидия. А от там, възприети от адептите - астрономи на Халдея, под названието магизъм, те са оказали огромно влияние върху мистичните учения на Мойсеевите доктрини.
Подобно на Ману и Вяса в Индия, Заратустра е родово име на великите реформатори и законодатели. Тази Йерархия започва от божествения Заратустра във „Вендидад" и приклключва с великия, но смъртен човек, който е носел това име и сега е забравен от историята. /Както е показано в „Дибистан", съществували са много хора с името Зороастър или Заратустра./
Ако Александър не бе унищожил толкова много свещенни и скъпоценни трудове на маздеистите, истината и философията биха имали по-голяма склонност да се съгласят с историята, дарила този гръцки вандал с титлата „Велик".”
Още една страна на тайната на човека с името Зороастър се осветява от Елена Блаватска в нейната книга „Разбулената Изида":
„Ще бъде напълно естествено, ако името Зороастър смятаме не за име на отделен човек, а за общо име на един клас, който притежава характерни свойства. ... ГУРУ на санскрит означава духовен учител, а ЗУРУАСТРА на същия език означава онзи, който се покланя на слънцето. Нима не е възможно да си представим, че вследствие на естествените промени в езика и големия брой различни народности, в религията на поклонниците на слънцето думата ЗУРУАСТРА да е имала първоначална форма ГУРУАСТРА и след това придобива формата ЗУРУАСТЪР или ЗОРОАСТЪР.
Мнението на кабалистите е, че е съществувал само един Заратущра, но е имало много ГУРУАСТРИ или духовни учители, и един такъв ГУРУ е бил... настойник на Питагор..."
/Трябва да добавим, че и човек с името Хермес също не е бил единствен: Хермес е имало и в Египет и в Гърция. Макар че е напълно възможно това да е въплъщение на една и съща висока Индивидуалност, която е желала да запази предишното си име. Много често името на Учителя се приемало от първия му ученик, а понякога и от цялата колегия на жреците./
Първоначалния Зороастър, според „Авеста" /Вендидад/, е бил роден в първата от най-добрите месности и страни". А това е тайствената Швепа Двипа или планината Меру, която ТАЙНАТА ДОКТРИНА нарича „Страна на Боговете", управлявана от Планетните Духове.
Първия Континент или Несъкрушимата Свещенна Страна, която според ТАЙНАТА ДОКТРИНА се намира някъде в района на крайния Север, е родината на истинския, Първия Зороастър, Учителя на Учителите - слънцепоклонници. Тези Наставници Гуруастра учили човечеството на Единството на Живота. В продължение на хилядолетия те учили човека да възприема света като Едно Цяло - в светлината на Единното Учение на Слънчевите Предци - Синовете на Светлината. /Те образуват единен духовен център на планетата, символизирай с понятието „Планината Меру", „Шамбала" (северна), „Страна на безсмъртните", „Страната на Боговете" и т.н./
ТАЙНАТА ДОКТРИНА казва:
„Имало е няколко Заратустра или Зертуста, само Дабистан ги наброява тринадесет, но всички те са превъплъщенията на първия. Последния Зороастър бил основател на Храма на Огъня в Азарекши и писател на трудове посветени на първата свещенна религия на Маговете, унищожена от Александър" /Македонски/.
Зороастър - Заратущра, при това е бил поет. Той излага Учението под формата на поетически образи - алегории с определени ритми.
Пророкът на Огъня, Огъня който твори Света, /както и всички Зороастри/ проповядвал единството на света и Бога, и съществуването на двете всепроникващи начала на живота. В Индия, където Зороастър известно време е преподавал тези Истини, възстава срещу брамините, които с всеки изминат век все повече извращавали древната мъдрост на Ведите. Както и Готама Будда, пророкът се борил срещу кастовото разделение на народа и се възправял срещу унижението на трудовите хора.
/На пръв поглед Учението на Заратущра сякаш е противоречело на древноиндийските, но това не е така. Той не е подценявал Истината, а само не е съгласен с трактовките на браманите, които умъртвявали древните Знания и пораждали предразсъдъци./
Всички Велики Посветени на всички времена и народи (и Зороастър в това число), са били приобщени към единната световна древна Мъдрост - Теософия, към ТАЙНАТА ДОКТРИНА. Няма нищо чудно в това, че в тайните си школи те проповядвали едно и също. Както древните индуси, така и египтяните и персийските магове (халдеите), древните гърци, римляните, друидите - всички те са вярвали в доктрината за последователността на световете, т.е. в седморността на Планетните Вериги и в седморността на небесните тела. Те са знаели за „седемте творения" - Седемте Континента и седемте видоизменения на земната повърхност.
Това вярване е било всеобщо. То присъствало в езотеризма на всяка религия - даже при древните евреи и ранните християни, разбира се и при древните перси.
Елена Петровна Блаватска, която е знаела за седморността повече от учените по това време, пише:
„... вярването в седморния строеж на нашата Верига е било едно от най-древните Учения при ранните иранци, които са го получили от първия Заратустра. (Време е да се докаже това на онези перси, които са загубили ключа към смисъла на своите Писания.) В „Авеста" Земята се разглежда като седморна и като тройна едновременно... ("Авеста" не заимства такава представа от „Риг-Веда", а просто повтаря Езотеричното Учение...)
„Земята" /нашия свят/ е троична, защото Веригата на Световете се разполага на три различни плана над нашия Земен Глобус и тя е седморна, благодарение на седемте Глобуса или сфери, които образуват Веригата." (Тайната Доктрина. Том 2)
Също и както древноиндийските Писания, Заратущра е говорил за Пришествието на Спасителя на човечеството. Той го нарича Сосиш. За идването на Сосиш, Слънцето ще възвести с 30 дневно стоене в небето. Злото ще изчезне, хората ще познаят истинската вяра, злите ще бъдат отделени от добрите, Земята ще се промени и Бог ще дари хората с дрехи, които нямат износване. (Това е намек за Шестата Раса, към края на която съвършените хора вече няма да имат нужда от физическото тяло, което боледува, остарява, умира.)
Заратущра казва, че Спасителят ще дойде на бял кон, съпроводен от армията на добрите гении, също яхнали бели коне.
Както и християнския Спасител, Сосиош ще се роди от непорочна дева. Преди това ще дойдат двама пророци, които ще възвестят идването на Спасителя юдеизмът, който се появява примерно 300 години след зороастризма, казва същото). След това ще настъпи всеобщо Взкресение - както при християнството, което възниква 500 години по-късно! Злият дух Ангра Маню и неговите ангели (дяволи) ще бъдат удавени в езеро от разтопен метал. (При християните езерото е „огнено, горящо със сяра.)
Вече знаем, че всички народи - и древни, и съвремени, поклонноци на Зороастър и Будда, китайци и японци, юдеи и християни, а след тях и мюсюлмани, очакват своя собствен Спасител. (При мюсюлманите това е Мунтазар, в Китай - Митоло, в Япония – Мироку)
Следвайки логиката на религиите - юдейската, християнската и мюсюлманската, националните Спасители трябва да унищожат всички друговерци. С други думи Спасителите трябва да воюват... помежду си. И вместо всеобщ мир и дългоочакваното Възкресение ще има световна война и тотално убийство на хората, болшинството от които дори не са чували за Мойсей, Исус или Мохамед. Всеки е съгласен, че това противоречи на здравия смисъл. Та нали хората са сътворени от един Бог, следователно и Спасителят трябва да бъде общ. Такъв извод изисква всяка неизвратена логика на мислене...
Следва малък откъс от „Вендидад", който възпява работата на земеделеца, смятана от Зороастър за най-почтенно занимание на Земята. Трудът, смята пророкът, е най-доброто заклинание срещу злите духове и най сигурната защита срещу девите (дяволите).
„Така говори земята на човека:
- О ти, човеко, който ме обработва с лявата ръка и дясната, с дясната и лявата, наистина аз ще произвеждам всякакво препитание и обилна реколта... На онзи, който не обработва тази земя, о Спитамид Заратущра, с лявата ръка и дясната, с дясната ръка и лявата, Земята казва така: - О ти, човеко, който не ме обработваш, наистина ще стоиш вечно, подпирайки чужди врати, сред тези, които просят...
Когато вършеят зърно, девите ги побива пот. Когато мелят зърното, девите губят търпение. Когато месят тестото, девите стенат. Когато пекът хляб, девите ревът от ужас."
Великият Учител, който се покланял на Слънцето - Гуруастра, станал Зуруастър - Зороастър - Заратушра учи, че хората от всяка пора на кожата си могат да предизвикват огнените лъчи. Става въпрос за Огъня, като за Единен Елемент, творящ всички форми на живота. За Огъня като Висше Познание, което ще изфини и разшири нашето съзнание, а значи и енергеточното напрежение на невидимото ни естество. А това постепенно, до такава степен ще напрегне нашето тънко тяло, че то ще може /поне частично/ да живее в духовния свят на нашите Висши Предци - в Огнения Свят.
Да приключим с думите от Агни Йога /книгата Огнен свят/:
„Всеки от нас носи в себе си единния огън, неизменен за цялата вселена. Този сърдечен огън със своя магнит обединява цялото мироздание."


Из книгата на Лариса Дмитриева
"ТАЙНАТА ДОКТРИНА на Елена Блаватска в някои понятия и символи. Част III."

Преводач: Олга Крачева

Змиеносец

/27 ноември - 17 декември/

13 зодия според астрономията е Змиеносец
Съзвездието Змиеносец е на запад от най-красивата част на Млечния път в съзвездието Стрелец.Заобиколено е от съзвездията Змия,Скорпион и Херкулес.Най-добре се вижда през нощите на юли и август.С просто око в това съзвездие могат да се видят около 100 звезди, като 13 от тях са по-ярки от четвъртата звездна величина.
В съзвездието Змиеносец се намира "Летящата звезда"на Бърнард, която има най-голямо собствено движение.
"Летящата звезда"на Бърнард е една от най-близките до нас звезди. Разстоянието до нея е 6 светлинни години, но въпреки това тя не се вижда с просто око.
В това съзвездие има много двойни звезди,но компонентите им могат да се виждат с помоща на телескопи.
^^^
Преди 4900г. в Египет живял прочутият лекар и архитект Имхотен.Той е праобразът на древногръцкият бог на медицината и лекарите Ескулап или Асклепий-син на бог Аполон.
Бог Аполон прекарвал много време между хората.Когато хората били болни той ги съветвал какви билки да събират.Те ги сварявали и възвръщали здравето си.Навсякъде почитали бог Аполон и го посрещали с радост.
Един ден той дошъл в едно малко селце,оттатък Тембийската долина.Там той видял девойка,каквато никъде не бил виждал.Тя се казвала Коронида. Той бил очарован от красотата й.Аполон се оженил за нея.Направили чудна сватба...Боговете на Олимп се радвали, а Хелиос позлатил с лъчите си къщите на малкото селце.
Аполон и Коронида живеели щастливо.Родил им се красив син.Нарекли го Ескулап.Боговете устроили тържества и пиршества в просторите на Олимп.Много дни продължили веселбите в чест на раждането на Ескулап.Но бог Аполон трябвало да остави жена си и сина си сред хората и да ги напътства.Той заминал,но неговия гарван всеки ден му носел вести за жена му и сина му.Отначало гарванът точно изпълнявал поръчките на бог Аполон.Но един ден той заблудил Аполон .Обзет от гняв той пронизал Коронида с безпогрешната стрела.
След смърта на Коронида Аполон взел малкия Ескулап в планината Пелион.Там той го дал на кентавъра Хирон да го отгледа и възпита.
Ескулап овладял знанията на Хирон.Когато пораснал, станал прочут лекар.Той не само лекувал хората от всякъкви болести , но и те никога не умирали.Никой не отивал в мрачното царство на Хадес...
Хадес отишъл да се оплаче на брат си Зевс. Зевс се ядосал на думите на брат си. Започнал да хвърля мълнии върху Ескулап, докъто го убил. Дълго време хората скърбели за Ескулап.Те му направили светилище и му принасяли жертви.
Преди да бъде убит от Зевс, Ескулиап се опитвал да възкреси легендарния ловец Орион, умрял на остров Хиос, ужилен от Скорпион.Мълниите на Зевс убили Ескулап и той не могъл да осъществи намерението си.
Минало се време.Преминал гневът на Зевс.Заради помоща,която Ескулап оказвал на хората той го превърнал в съзвездието Змиеносец и го оставил на небето до съзвездието Скорпион, но далеч от съзвездието Орион...

"Ако сте родени между 27 ноември и 17 декември, Вие се оказвате не Скорпион и не Стрелец, а Змиеносец с черти на Скорпион и обичайните описания на Скорпиона и Стрелеца съвпадат с Вас само отчасти.

Вие съхранявате в себе си основните качества на тези знаци, но сте личност с невероятна съдба. Може да изчезвате завинаги без да се прощавате и без да оставяте следи след себе си, притежавате способност напълно да се прераждате и да ставате друг човек. На едни хора носите невероятна радост и щастие, с на други – мъка и разруха. След ваз се стеле като шлейф поредица от странни и необясними събития, които и Вие самите не сте в състояние да обясните.
Обикновено Змиеносците много пътуват, като по своя път срещат много и различни хора, и към всеки от тях те умеят да намерят свой ключ и да сформират особени отношения.
Те може да имат няколко семейства в ралични градове, даже няколко живота или слоя на живот и различни слоеве на общуване. Това по същност е истински Хамелеон, който променя цвета си и маниерите на поведение и който във всеки момент е готов да промени живота си и да превърне миналото в пепел в буквален и преносен смисъл на думата.
Змиеносците биват особено опасни. Ако причините нещо лошо на Змиеносеца, той в отговор може да си донесе големи неприятности, разрушения, даже смърт. И не защото Змиеносците са лоши хора и правят това нарочно. Природата на този знак – това е ефекта на „изгаряне на мостовете”.
Когато напуска мястото на своето пребиваване, той изгаря зад себе си всички мостове. Този човек започва от нула във всеки етап от живота си и винаги, ,въпреки всичко , успява да се справи наново.

Змиеносецът може „да изтрие” своето минало и да започне да живее от нулата, като че не е имало нищо по- рано.
Той не се бои от опасни ситуации и риск. Не чувства страх. Обича авантюрите и приключенията. И в най- опасните ситуации обикновено оживява. Той е необикновено жизнеспособен. Ако стане автомобилна катастрофа, всички умират, но Змиеносецът обикновено оживява.
Древноримския астролог Манилий пише, че за хората, родени в момента на възход на Змиеносеца, змиите са съвършено безвредни. Такива хора „ще носят змии в пазвата си с разгърдени дрехи, ще ги целуват , без да се страхуват от тяхната отрова”.
На латински това съзвездие се нарича Serpentarius, което в превод действително означава Змиеносец – „този, който носи на себе си змии”

За 13 зодия не мога много да кажа, зная, че момичета родени в този знак са обслужвали храма на Веста, спазвайки целомъдрие до 33-тата си година. В средновековието потомките на тези весталки били заклеймявани като наскедствени вещици, тъй като незнайно как весталка момче не е раждала. Други древни представители на 13-тата зодия били оракулите на Делфи, безспорният авторитет в целия Медитерански район, този на Двуречието и Близкият изток. Естествено е обаче дори зачеването на тези деца да е забулено в мистерия или по-скоро в липса на писмени данни. В древни елински роники се говори, че хората родени под знака на Змееносеца, не се разждали само и единствено в отрязъка от време между залеза на Слънцето в Скорпион и неговия изгрев в Стрелец, което твърдение може да се тълкува многостранно и различно, тъй като не са изложени никакави обяснителни данни.

Обединителна теория-/ исторически извори/


Допреди римската империя е имало 13 зодии, и месеците са били 13- по 28 дни всеки, и са били свързани с фазите на луната (28 дни от новолуние до новолуние и с менструалния цикъл на жените.
13-тата зодия е била зодията на паяка , съзвездието и се намира между Скорпион и Стрелец... родените под този знак се с4ита 4е имат свръхесетивни (прорицателски)способности.
Сега това съзвездие се нари4а Официус. И макар да се намира върху еклиптиката, не се с4ита за зодиакално съзвездие, въпреки 4е това позабравено съзвездие е по-разли4но от вси4ки други, защото бележи центъра на нашата галактика...


http://en.wikipedia.org/wiki/Ophiuchus


Юлий Цезар направил реформа на календара и си присвоил името на един месец, а тринайстия месец и тринайстата зодия -изхвърлил от календара, защото бил суеверен и си мислел 4е така ще измами съдбата..
след него име на месец си присвоил и Октавиан Август..
и месеците си останали 12, ве4е никой не ги свързвал с циклите на месе4ината и на жените, зодиака си останал осакатен
Image
годината преди Цезар е имала 13 месеца-по един за всяка месе4ина, и астролозите са от4итали вси4ките тринайсет съзвездия в хороскопите си.
След манипулацията върху календара, направена от Цезар,
13 е било набедено за 4исло на лошия късмет, но всъшност е свещено 4исло на съдбата , по4итано от най-разли4ни древни народи, вкл. прабългарите и маите, които свързвали 13-те луни с 13-те пло4ки от корубата на "косми4еската костенурка"..
някои го нари4ат 'Змиеносец", други са го нари4али по друг на4ин.
Но в това съзвездие еклиптиката преси4а мле4ния път по4ти по средата,
и да се пропуска толкова забележително съзвездие от зодиака е проява на невежество

п.с. за да ви го обясня по- нагледно цялата ни Слънчева Система се върти около тази точка от небесната сфера за около 26 000 години, а Мле4ния Път променя ъгъла по който преси4а еклиптиката(пътя на Слънцето проектиран на нощното небе)пак около същата то4ка,
и макар звездите в това съзвездие да не се виждат ясно заради облаците звезден прах в централните ръкави на галактиката или заради огромната с гравитация, то именно там се наблюдават най-4есто избухвания на свръхнови , както и много от т.нр "пулсари" за които у4ените все още нямат единно мнение какво представляват
загадъ4но и интересно съзвездие, както и да го погледнеш

Орендa

Оренда е думата, от която ние, съвремените българи, можем да черпим невероятна по сила енергия. Тя олицетворява магическите сили на нашите нашите деди, които се предават по наследство през вековете, откакто има българи.
На учени и невежи вече е напълно ясно, че нелечимите болести на съвремието – СПИН, рак и тези, които се задават в бъдъще, се причиняват от липсата на енергия за борба с отровите, т.е. от липса на имунитет. Днес хората са по-застрашени от всякога от загубата на жизнена енергия. Няма човек, който да не изпитва нужда от знания и техники за енергийно стимулиране. Консерванти, токсични вещества, генномодифицирани култури ни тровят чрез храната, а радиацията, стресът в ежедневието, електромагнитните излъчвания от телефони, телевизори и компютри „изсмукват” енергийния ни потенциал. Днес всички сме изправени пред необходимостгта да търсим начини за съзнателно „зареждане” с енергия за живот. Много е глупаво поради невежество да не се възползваме от познанията на предците си за попълване на енергийната си недостатъчност.
Ние българите носим в кръвта си мощни енергии, но не ги познаваме. За науката вече е доказана истина, че вибрациите на музикалните тонове и на звуците в отделните думи притежават различни по сила и вид енергийни заряди. Така за българите има една дума, която директно ни зарежда спредаваната по наследство положителна енергия - Оренда Оренда се е наричала магическата сила, поддържала една духовна територия (саракт), върху която се съхранявал и развивал българският дух. Предците ни са вярвали, че тази тайнствена сила можела дори да убива човек само с едно докосване. Прабългарските воини чрез специални практики култивирали тази божествена сила. Воините ветерани, жреците на Тангра и особено канът се смятали за въплъщение на тази сила и знаели тайните за нейното управление. Българите вярвали, че орендата се прехвърля от един човек на друг. Оттук произлиза и ритуалът с чашата от човешки череп. Считало се, че когато победителят пие от тази чаша, той поема орендата на победения враг.Древните българи вярвали, че притежават най-мощната и истинска вътрешна сила. Чрез нея Тангра ги отличил от останалите племена и ги предопределил да побеждават и да изпълнят специалната мисия, с която ги е натоварил. Бойното умение на прабългарите също било дарено от Тангра заедно с магическата сила Оренда.Духовната сила на прабългарите, въпреки че изглежда сходна с някои източни идеи, е много по-различна от тях. Орендата на прабългарите е безспорно по-мощна, по-реална и прагматична, присъства осезаемо в живота на народа и в бойната практика на воините. Тази сила и знанието за нея достигат до нас като се предават от поколение на поколение."Българите са от религията на магите", пише арабският хронист от Х век Ал Масуди. Жреците на върховния бог Тангра (на древнобългарски колобри) извършвали жертвоприношения, гадаели по различни начини и владеели лечителското изкуство. Жреците-лечители шепнели специални тайни думи около запален огън, после удряли звънец и тъпани, изпадали в транс и произнасяли заклинания за пропъждане на злите духове.Древните българи почитали неодушевени предмети и вярвали в магическата им силаТе вярвали, че цялата Вселена е изпълнена с една особена, свръхестествена сила, която не представлява винаги едно точно определено божество. Тя се крие по някакъв начин във всички предмети. Тази сила, за която, смятали, че обитава главата и кръвта, може да преминава от човек в друг човек или от човек в предмет и обратно, според поверието за т.нар. оренда.Поверието за оренда (или мана) е аналогично с основното понятие на древнокитайската философия за вътрешната енергия "Ци", така също и с понятието "Ки" при японците. При индусите то се нарича "Прана". Това съвпадение е доказателство за езотерични култове и познания с общ корен и идващи от най-дълбока древност. Ритуалът с черепите-чаши е познат също и в Тибетския езотеричен будизъм, както и в религията „Бон”.Днес трябва да използваме по съвременни и цивилизовани начини силата на родовия си дух, която ще ни помогне да се преборим със стреса и болестите на епохата си. Достатъчно е да вярваме в мощта на нашата уникална енергия ида вибрираме думата Оренда с положителни мисли всеки ден. Просто сутрин или в по-важните моменти от деня заедно с молитвата към Бог можем да произнасяме отчетливо звуците на магическта прабългарска сила. С упорита практика всеки ще усети как за него самия е най-подходящо да произнася думата Оренда, за да се изпълни с енергия за успех и съзидание. Така ще се зареждаме с вибрациите, които са давали сила и на древните ни предшественици на бойното поле или в живота. Колкото по-чисто и по-ясно вибрираме думата Оренда, толкова по-силна ще бъде българската енергия, която ще се влива в нас.Не е лошо да сме запознати и сдумите, чиито вибрации отнемат жизнеността ниили ни натоварват с отрицателни енергии. Те са много, но най-отрицателната, най-мръсната дума е „пари”. Това словосъчетание зарежда този, който го произнася, с низки, опасни енергии и трябва да се избягва. Задължително е да свикнем да заместваме думата „пари” с всякакви нейни синоними – средства, финансии, каквото и да било друго съчетание от думи или изрази, за която се сетим. Недобри енергии носят също и много кратките думи и имена, както и тези с натрупани съгласни, които трудно се произнасят - „кр”, „тс”, рф”, „ск” и др. Това са твърде сериозни неща. Пренебрегването на енергийния потенциал на имената и на речта е израз на невежество, което се отразява върху здравето и вътрешния баланс на всеки човек. Изобщо настъпва времето, когато като просветени хора от епохата на Водолея трябва да се обърнем към забравените древни знания, практики и принципи, спазвани в ежедневието от нашите предшественици, за да постигнем отново хармония с вибрациите на Вселената. Та нали всички сме нейни деца и не бива от глупост да се саморазрушаваме и да се противопоставяме на нейните закони.

Шамс от Тебриз - четирийсетте правила

Из книгата "Любов" на Елиф Шофак
Шамс ал-Дин от Тебриз е дервиш поел по духовния път на Любовта.
Две души се срещат и се преоткриват една в друга.
Руми и Шамс прекарват дните си заедно в медитация и разговори.
в продължение на месеци те не се откъсват един от друг.
Шамс показва на Руми пътя на Любовта към Бога.
чрез музиката, танца, поезията. И разбира се с дълбоко обсъждане и осмисляне на неговите четирийсет правила, които преобразяват Руми неузнаваемо, а живота му приема невъобразим обрат.

♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥

1:

Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

2:

Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога.

3:

Всички, които четат Свещеното Писание, го разбират на различно равнище, в зависимост от задълбочеността на разума си. Има четири равнища на прозрение. Първото равнище - това е привидното значение и повечето хора се задоволяват с него. После идва Батин - скритото, съкровено равнище. Трето е съкровеното на съкровеното равнище. А четвъртото е толкова дълбоко, че не може да се изрази с думи и затова е обречено да остане неописано. Книжниците, които са насочили вниманието си към закона, познават привидното значение. Суфистите пък знаят съкровеното значение. Светците знаят съкровеното на съкровеното. Колкото до четвъртото равнище, то е разкрито само на пророците и на онези, които са най-близо до Бога.

4:

Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който го обича истински.

5:

Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: "Пази се от прекалено въодушевлиние", докато любовта казва: "О, карай! Престраши се!". Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.

6:

Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

7:

Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек, човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

8:

Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата които са му отказали.

9:

Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

10:

Изток, запад, юг, север - все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.

11:

Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново "Аз", се искат мъки.
Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

12:

Търсенето на любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.

13:

По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинския духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си "Аз" и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях.

14:

Постарай се да не се противопоставяш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че живота ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата които ще дойдат?

15:

Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделна точица е еднакво важна за цялата картина.

16:

Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме божието творение, не можем да обичаме истински Бога, нито до Го познаем истински.

17:

Истинската мърсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мърсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата.Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

18:

Цялята вселена се съдържа в един-единствен човек - в теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен и в теб. Затова не търси дявола извън себе си. Той не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните и светлите си страни и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

19:

Искаш ли да промениш начина, по който другите гледат на теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите ще хвърлят може би по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш по дъжд от рози.

20:

Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

21:

Всички сме създадени по божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Нямя двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различиятя и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

22:

Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря трето око - окото, което вижда вътрешните селения.

23:

Животът ни е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинско нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката, или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой далеч от всякякви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие.Бъди винаги мек и умерен.

24:

Човекът има неповторимо място в Божието творение. "Вдъхнах му от Своя дух", казва Бог. Всички ние без изключение сме сътворени като Божии наместници но земятя. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си Божествения дух и да живее според него.

25:

Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

26:

Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани помежду си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем, всички водим везмълвен разговор. Не причинявяй зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите - не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще ни заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

27:

Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро ,и зло, ще се върне пак при теб. Затова в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

28:

Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права чирта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас.
Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие.
Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.
Настоящия миг е единственото, което съществува и което ще съществува някога. Успееш ли да проумееш тази истина, вече никога няма да изпитваш страх.

29:

Съдбата не означава, че животът ти е предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четирийсет различни равнища. Съдбата ти - това е равнището, където ще свириш своятя мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб доколко добре ще свириш.

30:

Истинският суфист е онзи, който, и да го обвиняват несправедливо, и до го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича и една-единствена лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са "други", при положение, че изобщо нямяш "Аз"?
Как е възможно някой да осъжда, при положение, че има само Един?

31:

Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да е меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха, по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себеични и предубедени, и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някой от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други накрая стават по-непреклонни и от преди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

32:

Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазитили на нравствеността или религиозното водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай никога на другите. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонство, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи Истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиш.

33:

Докато всички в този свят се стремят да стигнат някъде и да станат някякви, а след смъртта да оставят всичко след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременявяш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето. Изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата вътре. По същия начин имамe сили да вървим напред благодарение не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

34:

Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фанатизъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила - сила, извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир дори когато целият широк свят е хвърлен в смут.

35:

На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващия трябва да срещне неверника вътре в себе си. А неверника би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато достигнем Съвършения човек, вярята е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност: неверието.

36:

Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капка доброта не остава невъзнаградена, и прашинка зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

37:

Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва когато му дойде времето. Нито минута по-късно,нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време той да обича и време да умре.

38:

Никога не е късно да се запиташ: "Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре?" Наистина е много жалко, ако и един единствен ден в живота ти е същият като предишният. Във всеки миг, с всякя нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

39:

Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя.
И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

40:

Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш, духовна или материална, Божествена или земна, източна или западна... Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта нямя етикети, няма определения. Тя просто е това, което е.
Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън!
Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата.

♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥

Еньовден

Еньовден - един стар и позабравен тангриански празник. От прастари времена този ден се е посрещал като символ на Живота, на Любовта, на Слънцето. На този ден именни дни имат не само Еньовците, но и всички българи, носещи името на главния алп Янкул (Юпитер) - Янко, Яна, Йонка. Това е кулминацията на годината, когато всичко в природата е в разгара си, малко след лятното слънцестоене. Рано сутрин се берат билки за 77 болести, когато са най-целебни. На този слънчев празник момите и жените са се къпали за здраве и плодородие. Колобърите за посрещали изгрева на Слънцето по високите върхове и капищата.
Палели са се големи обредни огньове, които са се прескачали за здраве. Имало е нестинарски танци. В ноща срещу Еньовден много жени са забременявали:), а невестите са се кичели със сплетени с червен конец венци от цветя и се е изпълнявал ритуала "Слънчева (Еньова) булка". Правели са се колективни къпания в реките и езерата (Сребърна вода), съпроводено с песни и веселие. Работата е била забранена, особено жътвата. На този ден Тангра дарявал на водата силата на любовта и плодородието. Този ден е смятан още за рождената дата на Иджик-Джам, основоположника на рода Дуло и създател на България. Във Волжка България се е наричал празника Суваш. В чест на майка му, Бойгал (Байкал) са се хвърляли сребърни монети във водата и е имало угощения с кокошка и риба (нейния символ). Въобще, за българите 24.06 Еньовден се е считал за кулминацията на победилия Живот, хармонията, любовта и всичко най-добро в него.
А в "християнска" Европа, през това време е върлувало мрачното Средновековие. Безгрижните девойки, с венци цветя, танцуващи с бели дрехи при изгрев Слънце и събиращи лечебни билки, къпещи се голи в реките, ако имаха късмета да са на Запад, щяха да бъдат обвинени във вещерство от Светата Инквизиция.