Духът на времето!

Колкото повече изследвате, това което мислите че разбирате, откъде идвате, какво правите, толкова повече разбирате, че сте лъгани. Били сте лъгани от всички институции.

А ако за една минута помислим, че религиозната институция е единствената, която никога не е била докосната от лъжа. Религиозната институция в този свят е в дъното на тази мърсотия. Религиозната институция в този свят е наложена от същите хора, които издигат правителствата ви, проваленото ви образование и ви мамят с интернационалните банкови картели. Защото нашите господари не дават пет пари за нас и нашите семейства. И се притесняват само за това, за което винаги са се грижили, контрол над целия проклет свят. Били сме заблуждавани и откъснати от истината за божественото присъствие във Вселената на този човек, наречен Бог.

БОГ

Не знам какво е Бог, но знам какво не е. И ако не сте подготвени да осъзнаете цялата истина където и да ни доведе, който и да ни я поднесе, а предпочитате да търсите друг начин, за да правите любимите си неща, тогава някъде по пътя си ще откриете, че сте били замесени в божествена справедливост. Колкото повече се самообразовате, толкова повече разбирате откъде произлизат нещата - нещата стават все по-очевидни, и започвате да прозирате лъжата навсякъде. Трябва да узнаете истината и да търсите истината и само истината ще ви направи свободни.
Религията
Религията всъщност убеждава хората, че съществува невидим човек, живеещ на небето, който наблюдава всичко, което правите, всяка минута във всеки ден. И невидимият човек има специален списък с десет неща, които не иска да правите. И ако направите каквото и да е от тези неща,той има специално място пълно с огън и дим, и жупел, и мъчения, и страдания, където ще ви прати да живеете и страдате, да горите, да се задушавате, да викате и плачете завинаги до края на времето. Но ви обича! Той ви обича. Той ви обича и има нужда от пари. Той винаги има нужда от пари! Той е всемогъщ, съвършен, всезнаещ и мъдър. Но някакси не може да се оправя с парите! Религията има нужда от милиарди долари, не плаща данъци, и винаги й трябва още. Сега, говорите за добре измислена глупост! Свещенна простота!

НАЙ-ВЕЛИКАТА ПРИКАЗКА РАЗКАЗВАНА НЯКОГА

Това е Слънцето. Още преди 10.000 г. пр. н. е. историята е богата на фрески и писания, отразяващи уважението и обожанието на хората пред този обект. И е просто да се разбере защо, всяка сутрин Слънцето изгрява, носейки светлина, топлина и сигурност, спасявайки човека от студ, слепота, от изпълнената с хищници и тъмнина нощ. Без него разбира се, земеделските култури и посевите не биха пораснали, и животът на планетата не би оцелял. Тази реалност прави Слънцето най-обожаваният обект на всички времена.

Също така, древните са били доста осведомени и за звездите. Наблюдението на звездите им позволявало да разпознаят и предполагат събития, които се повтаряли през дълъг период от време, като например: затъмненията и пълнолуние. На свой ред, те каталогизирали небесните групи в това, което днес наричаме Съзвездия.

Кръстът на Зодиака, една от най-старите концептуални рисунки в човешката история. Тя показва образно как Слънцето преминава през 12-те основни съзвездия в течение на цяла година. Също така изобразява 12-те месеца на годината, четирите сезона, слънцестоянията и равноденствията. Терминът "зодиак" произлиза от факта, че съзвездията са антропоморфизирани /присвояване на човешки качества на животни/изобразени като фигури, или животни.

С други думи, ранните цивилизации не са следвали само Слънцето и звездите, те ги въплъщавали в сложни митове, включващи тяхното придвижване и взаимовръзки. Слънцето, с неговото даване на живот и запазване на качествата, е било персонализирано и представено като невидим създател, или Бог. Богът Слънце. Светлината на света. Спасителят на човешкия род. Подобно на 12-те съзвездия, са изобразени и местата по пътя на Божественото Слънце. Отъждествявали са ги с имена, обикновено предствляващи елементи от природата, които са се случвали в този период от време. Например ВОДОЛЕЙ - носител на водата, който носи пролетните дъждове.

Хор

Той е Богът Слънце на Египет отпреди 3000 пр. н. е. Той е Слънцето, антропоморфизирало животът му като серия от алегорични митове, включващи пътя на Слънцето в небето. От древните йероглифи в Египет знаем много за Слънчевия месия. Например, Хор означава Слънце, или светлина, и има враг наречен Сет. А Сет е олицетворението на тъмнината, или нощта. И изразено метафорично, всяка сутрин Хор влиза в битка със Сет, докато вечерта Сет завладява Хор и го праща под земята. Важно е да се знае, че тъмнината против светлината, или Бог срещу Злото, е една от повсеместните митологични дуалистични теории, познати някога и все още присъства на много нива в наши дни. В общи линии, историята за Хор е следната: Хор бил роден на 25-ти декември, от девицата Изида Мери. Неговото раждане е съпроводено от звезда на Изток, която кара трима крале да я следват, за да се поклонят на новородения спасител. На 12 години, бил учител на заблудени деца. На 30 бил покръстен от лице познато като Анап и така започва мисията си на духовен водач. Хор имал 12 ученика /последователи/, които пътували с него, свидетели на чудеса като излекуване на болни, или ходене по вода. Хор е бил познат под много имена като "Истината", "Светлината","Богопомазан Син", "Божий Пастир", "Божи Агнец" и много други. След като бил предаден от Тифон, Хор бил разпънат, погребан и след три дни възкръснал. Тези качества на Хор, верни или не, изглежда са проникнали в много култури по света, и се оказва, че много други богове имат същата обща митологическа структура.

Атис от Фригия

- роден от девица Нана на 25-ти декеври. Разпънат, положен в гроб и след три дни възкръснал.

Кришна от Индия

- роден от девица Деваки и звезда на изток възвестява идването му. Върши чудеса със своите ученици и след смъртта си възкръсва.

Дионис от Гърция

- роден от девица на 25-ти декември, бил пътуващ учител, който вършел чудеса като превръщане на вода във вино. Бил наричан "Кралят на кралете", "Единствен син на Бог", "Алфа-та и Омега-та" и мн. др. И след смъртта си възкръсва.

Митра от Персия

- роден от девица на 25-ти декември. Има 12 последователи и върши чудеса. След смъртта си е погребан, а след три дни възкръсва. Също е наричан "Истината","Светлината" и много други. Интересното е, че свещенният ден за преклонение пред Митра бил неделя/ден на Слънцето/.

Фактически, става дума, че е имало много спасители, в различни периоди по целия свят, които се вписват в тези общи характеристики. Остава въпросът: Защо тези качества? Защо девицата ражда на 25-ти декември? Защо смърт за три дни и после възкресение? Защо го следват 12 ученици? За да разберем, нека изучим последният и най-известен от слънчевите месии.

Исус Христос

- роден от /девица/Дева Мария на 25-ти декември във Витлеем. Раждането му било известено от звезда на Изток, която била следвана от трима крале, за да открият и се поклонят на новия месия. На 12 години бил дете-учител, а на 30 бил покръстен от Йоан Кръстител. Така става духовен водач. Исус има 12 последователи, които пътуват с него, върши чудеса, като лекуване на болни, ходи по вода, съживява мъртви. Познат е още като "Царят на царете", "Синът Божий", "Светлина на света", "Алфа-та и Омега-та", "Божи Агнец" и много, много други. След като е предаден от своя ученик Юда, и продаден от него за 30 сребърника бил разпънат на кръст, положен в гроб, а след 3 дни възкръсва и се възнася в небето.

Преди всичко, рожденната последователност е напълно астрологическа. Звездата на Изток е Сириус, най-ярката звезда на нощното небе, която на 24-ти декември се подрежда в една линия с три ярки звезди от "Коланът на Орион". Трите ярки звезди в "Коланът на Орион" и днес се наричат така, както са наричани от древни времена - Три Краля. И Тримата Крале и най-ярката звезда Сириус всички те се оказват на в една линия с изгрева на 25-ти декември. Ето защо тримата крале следват звездата от Изток, за да локализират изгрева - раждането на Слънцето.

Дева Мария е съзвездието ДЕВА, също така познато като Дева Девственицата. Virgo от латински означава девствен. Древният глиф за Дева е променено M. Ето защо Мария, заедно с другите девственици майки, както майката на Адонис - Мира, или майката на Буда - Мая, започват с буквата M.

Съзвездието Дева също така е наричано "Дом на Хляба" и представянето на ДЕВА е девственица, която държи сноп пшеница. Този "Дом на Хляба" и символът на пшеницата представляват август и септември, времето за урожай. На свой ред Витлеем всъщност в превод значи "дом на хляба". Витлеем се отнася до съзвездието ДЕВА място в небето - не на земята.

Има и други много интересни феномени,които настъпват около 25-ти декември, или зимното слънцестоене. От лятното до зимното слънцестоене дните стават по-къси и по-студени, и от перспективата на северната хемисфера, появяването на Слънцето се премества на юг и става по-малко и по-оскъдно. Скъсяването на дните и края на реколтата с приближаването на зимното слънцестоене, са символизирали процесът на смъртта при древните. Това била смъртта на Слънцето. И на 22-ри декември, предаването на престола от Слънцето е напълно осъществено. За Слънцето придвижването на юг продължава 6 месеца. И става в най-ниската точка на небето. Тук става любопитно нещо: слънцето спира движението си на юг, всъщност се движи едва видимо 3 дни. И в течение на тази тридневна пауза, Слънцето пребивава в близост до Южния Кръст, или съзвездието Кръст. И след този период, на 25-ти декември, Слънцето се премества с един градус, но този път на север, предвещавайки по-дълги дни, топлина и пролет. Казано по този начин: Синът/Слънцето/ умира на Кръста, мъртъв е 3 дни, възкръсва или се ражда отново. Ето защо Исус и многочислените други богове Слънца споделят концепцията за разпятието, трите дни на смърт и възкресението. Това е период на промяна за Слънцето, преди да смени посоката си на движение в северната хемисфера носейки пролетта, а с нея спасение. Между впрочем, възкръсването на Слънцето не се е празнувало до пролетното равноденствие, или Великден. Защото през пролетното равноденствие Слънцето официално побеждава тъмното зло и дневната светлина от този момент става по-дълга от нощта и настъпва пролетното обновление.

Вероятно най-очевидното от целия астрологически символизъм около Исус е тази, отнасяща се до 12-те му ученици/последователи/. Всъщност това са 12-те съзвездия от Зодиака. Където Ису е Слънцето, с което те пътуват. Всъщност, числото 12 изобилства в Библията. 12 племена в Израел, 12 братя на Йосиф, 12 съдии в Израел, 12 велики патриарси, 12 пророка, 12 царя на Израел, 12 принца на Израел, Исус влиза в храма на 12 години. Този текст е повече астрологически, отколкото всичко друго.

Да се върнем на Кръста от Зодиака,символизиращ живота на Слънцето.Това не е било просто художествено изражение, или средство да се проследи хода на Слънцето. Било е също и езически духовен символ. Съкратеният вид на този символ не е символ на Християнството. Това е езическа адаптация на кръста на Зодиака. Ето защо Исус, в ранното култово изкуство винаги е показван с глава в кръст. Като Исус Слънце. Синът на Бог, светлината на света, възкръсналия спасител, който ще се върне пак, както го прави всяка сутрин, със славата на Бог: "За да даде светлината на познание за величието на Бог" който ни предпазва отново от злото на тъмнината, като се ражда всяка сутрин, и може да бъде видян как идва в облаците, високо в небето с короната му от тръни, или слънчеви лъчи.

И така, от много астрологически или астрономически метафори в Библията една от най-важните е за времето. Навсякъде в Светите писания има многочислени препратки за времето. За да разберем това е нужно, да познаваме феноменът да познаваме прецесията на равноденствието. Древните египтяни, както и много култури дълго преди тях разбрали, че приблизително на всеки 2150 години изгревът на Слънцето в пролетното равноденствие става в друг знак от Зодиака. Това става заради забавено трептение под ъгъл при въртенето на Земята около нейната ос. Наречено е прецесия /придвижване/,тъй като съзвездията вървят в обратна посока, а не по нормалния годишен цикъл. Времето, необходимо за преминаване през всичките 12 знака е приблизително 25.765 години. Това се нарича Велика Година, и древните общества са били доста осведомени за това. Те отбелязвали периода от всеки 2150 години като ЕРА. От 4300 пр. н. е. до 2150 пр. н е. е била ерата на ТЕЛЕЦ. От 2150 пр. н. е. до 1 н. е. била ерата на ОВЕН. И от 1 н. е. до 2150 н. е. е ерата на РИБИ, ерата, в която сме днес. И през 2150 ще преминем в друга ера, ерата на ВОДОЛЕЯ. И така Библията отразява говорейки недвусмислено символичното преминаване през 3 Ери, загатвайки за четвърта. В Стария Завет, когато Моисей слиза от планината Синай с десетте заповеди той е много разгневен когато вижда хората си да се кланят на Златния Телец. Всъщност, той разбива каменните плочки и нарежда на хората си да се избиват един друг, за да се пречистят. Повечето библейски учени плащат лепта на този гняв, на факта, че израелтяните са се кланяли на фалшив идол, или нещо подобно. Реалноста е такава: Златният Телец е ТЕЛЕЦ И Моисей символизира прехода в новата ера от ТЕЛЕЦ към ОВЕН. Затова и днес, евреите все още надуват рог на овен. Моисей символизира новата ера на ОВЕН. Влизайки в новата ера, всеки трябва да се отърси от всичко от старата. И при другите божества се отбелязват тези преходи. Като Митра, предхристиянския Бог, който убива бика /телец/ в същата символика.

Исус се явява фигура, която влиза в ерата след ОВЕН - ерата на РИБИ, или две риби. Смволиката на рибите изобилства в Новия Завет. Исус храни 5000 човека с хляб и две риби.

Когато навлиза в духовния си сан, минавайки покрай Галилея той е придружен от двама рибари, които го следват. Всички са виждали "Рибата на Исус" на задната страна на автомобили си. Малко от тях обаче знаят какво означава тя. Това е езически астрологически символизъм за Царството на Слънцето в ерата на РИБИ. Както и предполагаемото раждане на Исус е същинското начало на тази ера. В Лука 22:10, когато Исус е попитан от учениците си, къде ще бъде следващата Пасха /преминаване/, когато той си отиде, Исус отговаря: "Когато влезнете в града, там ще срещнете мъж, носещ стомна вода, последвайте го в дома в който влезе" Този скрипт най-точно разбулва всички астрологически препратки. Мъжът носещ стомна с вода е ВОДОЛЕЙ - Носител на вода, който винаги е рисуван като мъж, който излива вода от стомна. Той представлява ерата след РИБИ. И когато Слънцето - Богът Слънце, напуска ерата на РИБИ на Исус, той влиза в дома на ВОДОЛЕЯ, защото ВОДОЛЕЙ следва след РИБИ, заради прецесията на равноденствията. Това което Исус им казва е, че след ерата на РИБИ идва ерата на ВОДОЛЕЙ. И така, да чуем всичко за края на времената, и за края на света. Описанието в рисунки е вътре в Книгата на Откровенията, и основен източник на тази идея идва от Матей 28:20, където Исус казва: "Ще бъда с теб дори до края на света" Матей 28:20 . Освен това, във версията на крал Джеймс "свят" не е преведен, липсва и в други преводи. Фактически, използваната дума е "вечност" която значи и ера. "Ще бъда с вас, дори в края на ерата." Което е истина, Исус като олицетворение на Слънце в РИБИ приключва, когато Слънцето влиза във ВОДОЛЕЙ.

Цялата концепция за края на времената и за края на света е неправилно разбрана астрологическа алегория. Хайде да кажем това на около 100 милиона души в Америка, които вярват в идването на края на света. Още повече, характерът на Исус е литературен и астрологичен хибрид най-вероятно изплагиатстван от египетския Бог-Слънце Хор. Например на стените на Замъка в Луксор в Египет са изрязани глифове отпреди 3500 г., с рисунки на Благовещение, на Непорочното Зачатие, Чудото на раждането и поклонението пред Хор. Рисунките започват с мисълта за веста, че девицата Изида ще зачене Хор, продължават с Нет - Светия Дух, който опложда девственицата. После девственото раждане, и поклонението на влъхвите. Точно както и в историята за чудото при зачеването на Исус.

Всъщност, литературното сходство между египетската религия и Християнската религия е потресаващо. И плагиатството продължава. Историята за Ной и Ноевия ковчег е взета директно от традицията. Понятието "потоп" се среща навсякъде в целия древен свят, и включва повече от 200 свидетелства за различни периоди. Трябва ни само един поглед на източник, преди Християнството като Епоса Гилгамеш писан в 2600 пр. н. е. Историята разказва за велик потоп, заповядан от Бог, за ковчег със съхранени животински видове в него, дори за пускането и завръщането на гълъб. Всичко това е запазено в библейската история, измежду многото други сходства.

Има плагиатство и в историята за Моисей. За раждането на Моисей се казва, че е положен в тръстикова кошница, пусната по течението на река за да се избегне обичай да се убиват новородени деца. По-късно бива спасен от дъщерята на царя и отгледан като принц. Това бебе и разказът за кошницата идват директно от мита за Саргон от Акад от около 2250 г. пр. н. е. Саргон бил роден и поставен в тръстикова кошница, за да избегне детеубийството и пуснат по течението на река. На свой ред той бил спасен от Аки, кралската акушерка. По-нататък, Моисей е познат и като закононосител, донесъл Десетте Божи заповеди.

Все пак идеята, че законите идват от Бог при поророк в планината е много стар мотив. Моисей просто е поредният закононосител, в дългата редица приносители в митологичната история. В Индия, Ману бил велик закононосител. В Крит, Минос изкачва планината Дикта, където Зевс му дава свещените закони.Докато в Египет това е Мизис, който носи каменни плочки с написаните на тях Божии закони.

Колкото до Десетте Божи заповеди, те са взети направо от глава 125 на египетската "Книга на Мъртвите". Като фразата от "Книга на Мъртвите" -

"Аз не крада" става "Не трябва да крадеш".

"Не съм убил" става"Не трябва да убиваш".

"Не съм казал лъжа" става "Не трябва да правиш лъжливи свидетелтва" и т. н..

Фактически, египетската религия е вероятната основа, фундаменталната база на Юдео-Християнската теология.

ПОКРЪСТВАНЕ
ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА

СТРАШНИЯ СЪД
РАЖДАНЕ НА ДЕВСТВЕНИЦА

ВЪЗКРЪСВАНЕ ОТ СМЪРТТА
РАЗПЯТИЕ

НОЕВ КОВЧЕГ
ОБРЯЗВАНЕ

СПАСИТЕЛИ
СВЯТО ОБЩЕСТВО

ВЕЛИК ПОТОП
ВЕЛИКДЕН

КОЛЕДА
ПАСХА

И много, много други и всички са атрибути, взаимствани от египетски идеи, дълго предшествували Християнството и Юдеизма.

Иустин Философ, един от първите историци и защитници на Християнството пише: "Когато казваме че Исус Христос нашият учител, е заченат без сексуален контакт, разпънат и умира, възкръсва отново и се възнася на небето, ние не предлагаме нищо по-различно от това в което вярваме, гледайки синовете на /Бог/ Юпитер" В различно писание, Иустин Философ казва: Той бе роден от девственица, приемете го като това в което вярвате /Бог/ в Персей.

Очевидно този Иустин и ранните християни знаели, че аналогия на Християнството са езическите религии. Все пак, Иустин Философ имал решение. Щом имал проблеми и грижи, били дело на дявола. Дяволът предвиждал да дойде преди Христос и да създаде собствените си качества в езическия свят.

Библията не е нищо повече от астрологичен литературен хибрид също като митовете на всички религии, преди това. Всъщност, един вид прехвърляне на определена символика на типажа към нов символ, може да намерите в книгата и сами .

В Стария Завет е разказана историята за Йосиф.

Йосиф бил прототип на Исус.

Раждането на Йосиф е чудо. Раждането на Исус е чудо.

Йосиф има 12 братя, Исус има 12 последователи.

Йосиф е продаден за 20 сребърника, Исус е продаден за 30 сребърника.

Брат Юда предава Йосиф, ученикът Юда предава Исус.

Йосиф започва делото си на 30, Исус започва делото си на 30.

Паралелните сравнения продължават. Нещо повече, има ли някакво не-библейско историческо доказателство, за някоя личност, живяла под името Исус, син на Мария, който пътувал с 12 последователи, лекувал хора, и нещо подобно? Има многобройни историци, живяли в около Средиземноморието по негово време, или малко след предполагаемия живот на Исус. Колко исторически документа има за тази личност? Нито един. Но за да бъдем честни, това не значи, че историческите защитници на Исус не са заявили обратното. Обикновено се намират четирима историци, за да оправдаят съществуването на Исус. Плиний Младши, Суетониус и Тацит са първите трима. Всяко едно от техните свидетелства се състои само от няколко сентенции, в най-добрия случай и само обяснения за Христос, или Крист което фактически не е име, а титла и означава "помазаният". Четвъртият източник е Йосиф и този източник става причина за фалшификация стотици години. Печалното е, че все още се представя като истина. Мислите си, че човекът възкръснал от мъртвите и възнесъл се в небето пред очите на всички и вършил изобилие от чудеса, които му приписвали, не би трябвало да съществува в историческите записи. Не е направено, защото няма нито едно доказателство с тежест. Има много голяма възможност фигурата, позната като Исус изобщо да не е съществувала.

"Християнската религия е пародия на култа към Слънцето, която поставя мъж наречен Христос на мястото на Слънцето, и му се прекланя с обожание, както са се прекланяли пред Слънцето... "

Не бихме искали да сме жестоки, но бихме искали да сме точни.

Не бихме искали да нараним чувствата, но искаме да бъдем академично коректни, че това което знаем и вярваме е истина. Християнството не се базира на истина. Открихме, че всъщност Християнството не е нищо повече от римски разказ, разработен политически. В действителност, Исус бил слънчево божество на гностиците от Християнска секта. И като останалите езически богове бил митологическа фигура. Фигурата на Исус е политически създадена, и както показва историята служи за обществен контрол.

През 325 от н. е. в Рим, император Константин свиква Никейския Събор. По време на този събор се установяват политическите мотивировки на Християнската доктрина. Така започва дългата история на християнски кръвопролития и духовни мошеничества. И през следващите 1600 години Ватиканът поддържа политическия натиск в цяла Европа довел до същия радостен живот като през Средновековието, заедно с просветителски събития като Кръстоносния поход и Светата Инквизиция. Християнството, заедно с другите системи от теистични вярвания, е фалшификацията на ерата. То служи за отделянето ни от реалния свят, както и един от друг. То подкрепя сляпото подчинение на власта. 

"Религията никога няма да преобрази човечеството, защото религията е робство. " То намалява човешката отговорност с оправданието, че "Бог" контролира всичко и на свой ред, всичките ужасни престъпления могат да бъдат оправдани в името на божественото опрощение. И най-важното, то дава власт на тези които знаят истината да използват мит, за да манипулират и контролират обществата.

Религиозният мит е най-мощното средство, създадено някога и служи като психологическа почва, върху която могат да се развият и други митове. Митът е идея за това, което обстойно проверено е лъжа. В по-дълбок смисъл, в религиозен смисъл, митът служи за ориентир и украсява разказите на хората. Вниманието не е насочено към истината в историята, а в предназначението й. Историята не служи в обществата, или народите, освен ако се вярва, че е истина. Не става дума за спор, или за проява на лош вкус при някои хора, ако те повдигнат въпрос за истинността на свещената история. Пазителите на вярата не влизат в дебат с тях. Игнорират ги, или ги обвиняват в богохулство.

Колкото повече изследвате, това което мислите че разбирате, откъде идвате, какво правите, толкова повече разбирате, че сте лъгани. Били сте лъгани от всички институции...

Шамс от Тебриз - четирийсетте правила

Из книгата "Любов" на Елиф Шофак
Шамс ал-Дин от Тебриз е дервиш поел по духовния път на Любовта.
Две души се срещат и се преоткриват една в друга.
Руми и Шамс прекарват дните си заедно в медитация и разговори.
в продължение на месеци те не се откъсват един от друг.
Шамс показва на Руми пътя на Любовта към Бога.
чрез музиката, танца, поезията. И разбира се с дълбоко обсъждане и осмисляне на неговите четирийсет правила, които преобразяват Руми неузнаваемо, а живота му приема невъобразим обрат.

♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥

1:

Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

2:

Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога.

3:

Всички, които четат Свещеното Писание, го разбират на различно равнище, в зависимост от задълбочеността на разума си. Има четири равнища на прозрение. Първото равнище - това е привидното значение и повечето хора се задоволяват с него. После идва Батин - скритото, съкровено равнище. Трето е съкровеното на съкровеното равнище. А четвъртото е толкова дълбоко, че не може да се изрази с думи и затова е обречено да остане неописано. Книжниците, които са насочили вниманието си към закона, познават привидното значение. Суфистите пък знаят съкровеното значение. Светците знаят съкровеното на съкровеното. Колкото до четвъртото равнище, то е разкрито само на пророците и на онези, които са най-близо до Бога.

4:

Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който го обича истински.

5:

Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: "Пази се от прекалено въодушевлиние", докато любовта казва: "О, карай! Престраши се!". Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.

6:

Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

7:

Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек, човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

8:

Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата които са му отказали.

9:

Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

10:

Изток, запад, юг, север - все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.

11:

Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново "Аз", се искат мъки.
Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

12:

Търсенето на любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.

13:

По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинския духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си "Аз" и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях.

14:

Постарай се да не се противопоставяш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че живота ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата които ще дойдат?

15:

Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделна точица е еднакво важна за цялата картина.

16:

Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме божието творение, не можем да обичаме истински Бога, нито до Го познаем истински.

17:

Истинската мърсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мърсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата.Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

18:

Цялята вселена се съдържа в един-единствен човек - в теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен и в теб. Затова не търси дявола извън себе си. Той не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните и светлите си страни и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

19:

Искаш ли да промениш начина, по който другите гледат на теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите ще хвърлят може би по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш по дъжд от рози.

20:

Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

21:

Всички сме създадени по божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Нямя двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различиятя и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

22:

Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря трето око - окото, което вижда вътрешните селения.

23:

Животът ни е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинско нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката, или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой далеч от всякякви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие.Бъди винаги мек и умерен.

24:

Човекът има неповторимо място в Божието творение. "Вдъхнах му от Своя дух", казва Бог. Всички ние без изключение сме сътворени като Божии наместници но земятя. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си Божествения дух и да живее според него.

25:

Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

26:

Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани помежду си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем, всички водим везмълвен разговор. Не причинявяй зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите - не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще ни заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

27:

Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро ,и зло, ще се върне пак при теб. Затова в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

28:

Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права чирта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас.
Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие.
Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.
Настоящия миг е единственото, което съществува и което ще съществува някога. Успееш ли да проумееш тази истина, вече никога няма да изпитваш страх.

29:

Съдбата не означава, че животът ти е предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четирийсет различни равнища. Съдбата ти - това е равнището, където ще свириш своятя мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб доколко добре ще свириш.

30:

Истинският суфист е онзи, който, и да го обвиняват несправедливо, и до го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича и една-единствена лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са "други", при положение, че изобщо нямяш "Аз"?
Как е възможно някой да осъжда, при положение, че има само Един?

31:

Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да е меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха, по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себеични и предубедени, и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някой от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други накрая стават по-непреклонни и от преди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

32:

Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазитили на нравствеността или религиозното водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай никога на другите. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонство, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи Истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиш.

33:

Докато всички в този свят се стремят да стигнат някъде и да станат някякви, а след смъртта да оставят всичко след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременявяш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето. Изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата вътре. По същия начин имамe сили да вървим напред благодарение не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

34:

Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фанатизъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила - сила, извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир дори когато целият широк свят е хвърлен в смут.

35:

На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващия трябва да срещне неверника вътре в себе си. А неверника би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато достигнем Съвършения човек, вярята е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност: неверието.

36:

Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капка доброта не остава невъзнаградена, и прашинка зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

37:

Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва когато му дойде времето. Нито минута по-късно,нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време той да обича и време да умре.

38:

Никога не е късно да се запиташ: "Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре?" Наистина е много жалко, ако и един единствен ден в живота ти е същият като предишният. Във всеки миг, с всякя нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

39:

Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя.
И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

40:

Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш, духовна или материална, Божествена или земна, източна или западна... Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта нямя етикети, няма определения. Тя просто е това, което е.
Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън!
Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата.

♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥